Доспат ще ви омая с обаяние и прекрасни гледки
Доспат 
е ситуиран в планински регион, в западните дялове на Родопите и със своите 1358 m надморска височина е най-високопланинският град в България. В непосредствена непосредственост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински мощно кръстосан, пролетта настава късно, лятото е ветровито, а есента топла. Вследствие на беломорското въздействие по поречието на река Доспатска зимата е мека, само че се задържа сняг. В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са маркирани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „ Българския етимологичен речник “ името е производно от диктатор с о вместо е – или под въздействие на вокалната естетика в турския език или евентуално от *дêспат, акащ диалект. Вероятно е по името на диктатор Алексий Слав, владял Западните Родопи при започване на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.
Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „ Янъкли “ и „ Хамидие “.[2] В други османски документи се среща и под името Доспод (на османски турски: ﺪﺳﭙﻮﺩ). Французинът доктор Ами Буе, посетил Балканите в интервала 1836 – 1838, го загатва под името Доспада-Хан. В покрайнините на града са намирани остатъци от 4-5 век пр.Хр. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.
В османски лист на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се показва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански фамилии, облагани с налога джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци. През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война бойците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на локален чифликчия. Ратаите били заровени в всеобщ гроб в местността „ Ратайско гробе “. В документ от основното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в интерес на ислямските религиозни, просветителни и благотворителни институции в интервала 16 век – 1920 година, формиран в интервала от 15.09.1920 година до 03.09.1921 година, като вакъфско село се загатва и Доспат (Dospat).
Района на Доспат опиянява със своите величествени гори и извънредно чист въздух, който зарежда с сила и жадност за живот. Срещата с природата е повече от същинска и остава за дълго в сърцата на тези, които са били тук. Гостите на град Доспатвъзторжено декларират: „ Това я Швейцария на Балканите ”. Идеалното място за отдих и туризъм, чувство за естетика и безкрайност. Доспат е съзерцанието на рибаря, безгрижието на детето, аромата на 
борова гора и духът на Родопа планина. При влизане в града се разкрива величествена панорама. От високо поглеждаш надолу и първата мисъл, която те спохожда е че си попаднал в парадайса.
Непосредствено до града е ситуиран язовир Доспат, който свети като диамант, а насреща по-високите скатове на западните Родопи са накацали къщички и хотели. Вековните гори от смърч и бял бор са на всички места в близост като пръстен към езерото, а въздуха опиянява с мириса на смола. Язовира е парадайс за риболовците и феновете на почивката на палатки. Доспат е ситуиран амфитеатрално вдясно от стената на язовира, в града има голям брой хотели, както и две джамии. Новата с две минарета е на най-високата част на града, а остарялата до кметството.
Язовир Доспат се намира на едноименната река в Западните Родопи, издигнат е през 1967 година. Разположен е върху повърхност от 18 квадратни километра на 1200 метра надморска височина. Дължината му е 19 километра, а широчината към един километър. Той е един от най-големите по повърхност и размер в България. В язовира може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда. Водноелектрическата каскада Доспат-Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България. По големи тръби водата от язовир Доспат се пренасочва към Водноелектрическа централа " Тешел " и каскадата Доспат-Въча.
Стотици са феновете на природата, които посещават през времето на летните отпуски язовира, с цел да ловят риба и се любуват на прелестната природа на Родопите. За по-претенциозните има положителни хотели, а за феновете на дивото къмпингуване на палатки - безчет места с прелестен аспект към язовира. По североизточния му край минава живописният път за Сърница, както и за язовир Широка поляна и градовете Батак и Велинград. Град Доспат се намира съвсем по средата на живописния път Гоце Делчев - Девин.
